Видове мерки
Най-леката мярка за неотклонение, с която в най-малка степен се ограничават правата и свободите на обвиняемия е ПОДПИСКАТА, която се състои в поемане на задължение от обвиняемия, че няма да напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган, като последният след като бъде уведомен трябва да издаде писмено разрешение. Спазването на задължението по мярката се контролира от структурите на МВР.
Тази мярка за неотклонение в досъдебна фаза се налага от органите на досъдебното производство – прокурор или разследващ орган с постановление, което не подлежи на съдебен контрол и се обжалва само пред прокурор. В съдебна фаза мярката се постановява от съда, който разглежда и решава делото по същество.
Следващата по тежест мярка за неотклонение е ГАРАНЦИЯТА, която може да бъде в пари или ценни книжа. В наказателното право не е предвиден нито минимален, нито максимален размер на гаранцията, като при определянето се взимат предвид имущественото положение на обвиняемия, здравословното му състояние, семейното му положение, професията му, възрастта му, степента на обществена опасност на престъплението и други данни за личността на обвиняемия. Гаранцията взета от орган на досъдебното производство може да се обжалва пред съответния първоинстанционен съд от обвиняемия или неговия защитник в тридневен срок от предявяване на акта за определянето й. Съдът разглежда незабавно делото в закрито заседание и се произнася с определение, което е окончателно и с което може да потвърди мярката, да намали размера й, да я отмени и да определи по – лека мярка за неотклонение или да не определя мярка за неотклонение.
ДОМАШНИЯТ АРЕСТ представлява забрана обвиняемият да напуска жилището си без разрешение на съответния орган, което по същността си е форма на задържане. Тази мярка се взема и контролира от съда. При изпълнение на наложено наказание, когато по отношения на обвиняемия е наложена мярка за неотклонение домашен арест – два дни домашен арест се зачита за един ден лишаване от свобода или за два дни пробация. Съдът определя адреса, на който ще се изпълнява домашния арест. Последваща промяна на адреса на изпълнение се разрешава от прокурора в досъдебното производство или от съда, пред който делото е висящо. Спазването на забраната за напускане на жилището се контролира от структурите на МВР.
Най-тежката мярка за неотклонение е задържане под стража, което по същество представлява принудително настаняване на лице в помещенията за задържани лица.
Вземане на мярка за неотклонение домашен арест и задържане под стража в досъдебното производство
Процедурата по вземане на първоначална мярка от вида на посочените може да започне само по искане на прокурор.
Първоинстанционният съд разглежда делото незабавно, еднолично в открито заседание с участието на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Съдът се произнася с определение, което обявява на страните в съдебно заседание и се изпълнява незабавно. С обявяване на определението съдът насрочва делото пред въззивния съд в срок до седем дни в случай на частна жалба или частен протест. Срокът за обжалване на определението пред въззивния съд с частна жалба или частен протест е тридневен.
Въззивният съд разглежда делото в състав от трима съдии в открито съдебно заседание с участие на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Неявяването за разпит на обвиняемия без уважителна причина не е пречка за разглеждане на делото. Въззивният съд се произнася с определение, което обявява на страните в съдебно заседание. Определението не подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест. Когато с влязлото в сила определение е взета мярка за неотклонение гаранция, задържаният под стража обвиняем се освобождава след внасянето на същата.
Съдебен контрол върху домашния арест и задържането под стража в досъдебното производство
Тази процедура може да започне само по искане на обвиняемия и неговия защитник, тъй като се касае за процедура пред съда за изменение на вече наложена мярка задържане под стража в по – лека. Искането се прави чрез прокурора, който е длъжен да изпрати делото незабавно в съда.
Първоинстанционният съд насрочва делото в тридневен срок от постъпването му в съда и се разглежда в открито съдебно заседание с участието на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Делото се разглежда в отсъствие на обвиняемия, ако той заяви, че не желае да се яви или довеждането му е невъзможно поради здравословни причини. Съдът преценява всички обстоятелства свързани със законността на задържането и се произнася с определение, което обявява на страните в съдебно заседание. С обявяване на определението съдът насрочва делото пред въззивния съд в срок до седем дни в случай на частна жалба или частен протест. Срокът за обжалване на определението пред въззивния съд с частна жалба или частен протест е тридневен. Определението се изпълнява незабавно след изтичане на срока за обжалване, освен ако е подаден частен протест. В случай, че потвърди мярката за неотклонение, съдът може с определението си да определи срок, в който ново искане за изменение на мярката от обвиняемия и неговия защитник не може да бъде правено. Този срок не може да е повече от два месеца и не се прилага при влошаване здравословното състояние на обвиняемия.
Въззивният съд разглежда делото в състав от трима съдии в открито съдебно заседание с участието на прокурора, обвиняемия или неговия защитник. Делото се разглежда в отсъствие на обвиняемия, ако той заяви, че не желае да се яви или довеждането му е невъзможно поради здравословни причини. Въззивният съд се произнася с определение, което обявява на страните в съдебното заседание. Определението не подлежи на обжалване с частна жалба или частен протест. Когато с влязлото в сила определение е взета мярка за неотклонение гаранция, задържаният под стража обвиняем се освобождава след внасянето на същата.
Вземане на мярка за неотклонение задържане под стража в съдебното производство
Във всеки един стадий в хода на съдебното производство за пръв път може да бъде взета мярка за неотклонение или взетата да бъде изменена в по – тежка. За целта трябва да са налице предпоставките по чл. 66, ал. 1 от НПК – обвиняемият не се яви пред съответния орган без уважителни причини или промени местоживеенето си, без да го е уведомил за това, или наруши взетата мярка. В хода на съдебното производство има още един случай, когато съдът може да вземе мярка за неотклонение или да измени определената мярка в по – тежка такава, а именно когато подсъдимият е нарушил наложените му мерки за защита на пострадалия или забраната за напускане пределите на Република България.
Първоинстанционният съд може да вземе за първи път мярка за неотклонение или взетата да бъде изменена в по – тежка и след постановяване на присъдата, когато подсъдимият е признат за виновен, осъден е на наказание Лишаване от свобода, изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66 от НК и е налице реална опасност да се укрие. Вторият случай е, когато подсъдимият е признат за виновен и е осъден на наказание не по-малко от 10 години Лишаване от свобода или друго по – тежко наказание, реалната опасност подсъдимият да се укрие е налице, освен ако от доказателствата по делото не се установява друго.
Въззивната инстанция също може да постанови за първи път мярка за неотклонение или взетата да бъде изменена в по- тежка, когато постанови подлежащо на касационно обжалване решение, с което изменя осъдителна присъда и определя наказание Лишаване от свобода, изтърпяването на което не е отложено по чл. 66 от НК или друго по – тежко наказание. За разлика от първоинстанционния и въззивния съд, касационният съд не може със своето решение да постанови за първи път мярка за неотклонение или взетата да бъде изменена.
В хода на съдебното производство съдът се произнася по мярката за неотклонение по правилата на чл. 270 от НПК. Въпросът за изменение на мярката за неотклонение може да поставя по всяко време на съдебното производство, като ново искане по мярката се прави при промяна на обстоятелствата. Съдът се произнася с определение в открито заседание, което подлежи на обжалване и протестиране.
Свържете се с нас!
Телефон: 0876888878
Относно автора
