Обжалване на наказателна присъда

Производството се развива пред въззивния съд, който втора инстанция.

1. Предмет на въззивното производство – невлязлата в сила присъда на първата инстанция. Предмет могат да бъдат и определенията, с които е прекратено нак. производство, както и някои определения, изрично цитирани в НПК – определението за отказ за образуване на нак. производство, определението с което се прекратява нак. преследване, определението за прекратяване на съд. производство.

2. Задачи на въззивното производство:

а/ да провери законността, обосноваността и справедливостта на невлязлата в сила присъда;

б/ да осигури точното и еднакво прилагане на законите от първоинстанционните съдилища и от органите на предв. разследване – чрез задължителни указания на въз. съд, когато отменя присъдата и връща делото на първа инстанция или на разследване;

в/ във въз. производство намира пълно проявление ревизионното начало – чл. 314. Ревизионното начало намира приложение в 3 направления:

относно лицата, подали жалба – съдът изменя или отменя присъдата и по отношение на лицата, които не са подали жалба, ако има основание за това;

относно частите на присъдата – съдът отменя присъдата и в необжалваната част, ако има основания;

относно основанията за обжалване – съдът отменя присъдата и на основание, което не е посочено  в жалбата или протеста, ако има основание за това.

3. Въз. съд е съд по същество, защото той е оправомощен да проверява както правилно ли са установени фактическите положения, така и правилното приложение на закона.

Касация, за разлика от апелация, означава правото да проверява правилното приложение на закона, но никакво установяване на факт. положения.

4. Общо правомощие на въззивния съд:

а/ проверка на законността – правилно ли е приложен закона. Под закон се разбира както НК, така и НПК. Когато не е правилно приложен НК – допусната е грешка в правната квалификация. Неправилно приложение на НПК – допуснато съществено процес. нарушение.

б/ справедливост на присъдата – когато определеното наказание е точно в рамките на санкцията на правната норма и е правилно индивидуализирано.

в/ обоснованост на присъдата – когато фактическите констатации, установени от съда в обстоятелствената част на присъдата в пълна мяра съответстват на събрания доказателствен материал. Присъдата може да е обоснована, но истината по делото да не е разкрита /когато доказат. материал е манипулиран/.

5. Във втората инстанция се допускат и проверяват всякакви доказателства и док. средства без ограничение. Ако е необходимо се провежда съд. следствие. Пълно съд. следствие ще се наложи да извърши въз. инстанция, когато са оспорени всички факт. констатации на обжалваната /протестираната/ присъда – тогава ще се извършат отново всички необходими следствени действия.

6. Във въз. инстанция могат да се установяват нови факт. положения. Въз. инстанция може да проверява установените факт. положения на първата инстанция, може да ги оспори, но може и да реши делото без да го връща за ново разследване, като установи нови факт. положения. Тя може да отмени присъдата и да реши делото по същество в зависимост от това дали трябва да приложи закон за по-тежко или за същото, еднакво или по-леко наказание.

а/ когато трябва да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, втората инстанция ще измени присъдата и ще реши делото по същество. Друг вариант няма – присъдата не може да се отмени;

б/ когато трябва да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление има 2 възможности:

да постанови нова присъда, но само при положение, че е имало обвинение за това по-тежко наказуемо престъпление в съд. заседание на първата инстанция;

когато не е имало обвинение в първата инстанция за това, въз. съд не може да реши делото по същество, а ще го върне на досъд. производство или на първата инстанция за доразследване.  ? – това не го пише в закона – действало е до 2003 г.

7. Във въз. производство може да се приеме, че съществува забрана за осъждане на подсъдимия за по-тежко наказуемо престъпление, ако за същото не е имало обвинение в първата инстанция.

8. При оценката на док. материал от въз. инстанция не съществуват каквито и да било ограничения. Въз. инстанция има право на оценка на док. материали в пълен обем.

а/ на първо място въз. инстанция оценява док. материал по делото. Тя проверява:

дали използваните доказателства са фактически данни и дали са индивидуализирани и конкретизирани използваните факти /т.е. дали първата инстанция не се е позовала на слух/.

дали използваните факти се намират във връзка с предмета на доказване и допринасят за неговото изясняване.

дали използваните факти като доказателства са събрани, проверени и установени по реда на НПК /чрез предвидените способи и начини/.

б/ на второ място втората инстанция оценява в пълен обем и док. средства по делото. Тя проверява:

допустимостта на док. средства – допустимостта се отнася само до док. средства, а не към доказателствата. Допустими док. средства са само тези, които са предвидени в НПК – устните и веществените док. средства са посочени изчерпателно, докато писмените – не.

Доказателства – при допускането им се преценява тяхната относимост, т.е. дали имат връзка със събитието на престъплението. Доказателствата са факти на обективната действителност – те не могат да бъдат предвидени в НПК /те са относими-неотносими, а док. средства са допустими-недопустими/.

при оценката на док. средства се преценява тяхната достоверност /респ. недостоверност/, а при оценката на доказателствата се преценява дали са съществували или не установените факти /те не могат да бъдат достоверни-недостоверни/.

преценява се дали е обсъден целия док. материал поотделно и в неговата съвкупност, дали са обсъдени противоречията в док. материал.

проверяват се и мотивите на присъдата – защо съдът е дал вяра на едни док. материали, а на други – не и какви са съображенията за това.

След тази оценка въз. съд може да оспори фактическите констатации на първата инстанция и да приеме нови. Въз. съд може да признае за достоверни док. средства, които първата инстанция е приела за недостоверни, обратното или да приеме нови факт. констатации в цялост.

9. Въз. инстанция има неограничено право да проверява, да оспорва и да приема нови правни изводи, различни от приетите в първата инстанция. В този случай въз. инстанция ще измени присъдата или ще постанови нова, с изключение когато трябва да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление и не е имало такова обвинение в първата инстанция.

10. Въззивната инстанция може:

а/ да прецени като отегчаващи такива обстоятелства, които първата инстанция е приела за смекчаващи и обратно /това е въпрос на правен извод, а не на фактически извод/.

б/ да приеме, че е налице съизвършителство, а не помагачество и обратно;

в/ да приеме, че е налице маловажен случай, големи размери, особено големи размери и обратно и т.н.

11. Във въз. инстанция делото се решава винаги от 3-ма съдии, т.е. липсват съд. заседатели.

12. Във въззивната инстанция действа забраната да се влошава положението на подсъдимия. Това означава:

а/ тази забрана е средство на подсъдимия да подава жалба, без да се опасява, че може да се влоши положението му;

б/ какво означава да се влоши положението – има 3 хипотези:

когато се увеличава наказанието;

когато се отменя оправдателната присъда;

когато се прилага закон за по-тежко наказуемо престъпление.

в/ средството, чрез което се дерогира /отменя/ тази забрана е жалбата на частния тъжител, жалбата на частния обвинител и съответния протест на прокурора /с който прокурорът е направил искане да се влоши положението на подсъдимия – в една от трите хипотези/. Ако не е използвано някое от тези 3 средства, въз. съд не може да влоши положението на подсъдимия, дори и да са налице предпоставките за налагане на по-тежко наказание.

13. Субекти, които участват в нак. производство пред въз. инстанция:

а/ окръжни съдилища, за присъди постановени от РС;

б/ апелативни съдилища, за присъди постановени от ОС. АС може да бъде само въззивна инстанция.

в/ страните са същите, които са участвали и на първата инстанция, с изключение на прокурора, който винаги е по-горестоящ.

Автор: Адвокат Иван Митев Цветков